В България има села, в които животът тече бавно – такъв, какъвто е бил
преди едно столетие. Пътуването към Божаново е не само пътуване в пространството,
но и пътуване към една друга епоха.

Божаново - живописно село, сгушено в серпантините на пресъхнала река, е разположено на 6 км от морето и от безкрайните дюни на Крапец, община Шабла; в непосредствена близост до трите езера – Дуранкулашко, Езерецко и Шабленско, а в същото време встрани от пътя на прогреса. Може би причината е в табелата на селото, която честно оповестява началото му, вместо да се кипри на междуселския път. А между пътя и табелата има само 20 метра...

За наша радост,  големият инвеститорски интерес също не видя табелата и го подмина. Така то остана такова, каквото си беше и преди – добросърдечно, наивно и малко.

В селото живеят само пет души - те се занимават с дребно земеделие и животновъдство. Начинът им на живот, разговорите им, добронамереността им очароват  градския човек, уморен от цивилизационен шум и суета. Малцината притежатели на ваканционни имоти са интелигентни българи, които имат отношение към неговата самобитност.

Често, като се съберем вечер на чаша вино край огъня, споделяме изумлението си и радостта си, че в Божаново времето спи, свито на кълбо в подножието на хълма. Възрастните потъват в спомени за детството си, а децата играят необезпокоявани от страховете на родителите си и откриват очарованието на истинския живот сред природата.

Тишината е уникална, но през пролетта се спи трудно – птиците пеят до зори и за несвикналите това си е истински проблем. Понякога в околностите се чува и вой на чакали, които бягат от джаз, суинг и класическа музика.