Божаново се намира на Виа Понтика – римският път, който следва пътя на птиците.

Селото е съществувало още по време на турското робство и се е наричало Кираамет ( в превод – Господин Амет) на името на турчин, който имал чифлик в тази местност.

По-късно в селото пристигат овчари от Кипилово и Котел, които си правят къшли и отглеждат овце. Едни от първите заселници са от Якимовия и Ранковия род. В селото са живели и гагаузи, които са се запазили дълго като етническа общност, защото нито приемали, нито позволявали някой да се жени и създава семейство извън общността. И до днес те си имат собствени обичаи, фолклор и говор.

Според преданието, по-късно когато населението му нараства, го постига беда – започват да умират много млади булки при раждане. Хората търсят начини да се избавят от тази беда, но напразно. Веднъж обаче в селото идва поп на име Кръстьо и им казва, че всяка година, на Богородица трябва да правят курбан за здраве под двата тогава съществуващи големи бряста и трябва да нарекат селото на името на Божията майка. Така те започват да колят курбан и наричат селото Божица. Говори се, че така са спасили от смъртта своите родилки.

Интересно е, че тук е погребан и има паметна плоча четник от четата на Хаджи Димитър. Той идва в с. Горичане след като четата е разбита, а по-късно се заселва в Божаново. На паметната плоча пише „Стефан ловечлията“. Не е известно да са правени проучвания кой точно е този четник.

Съседното село Твърдица също има вековна история. Името му идва от древната византийска крепост, чиито гарнизон е охранявал важния път Констанца-Каварна. И до днес пътят минава през селото и дори се използва. Около крепостта, датираща от IV – VI век, е било разположено малко селце, което е осигурявало необходимите продукти на гарнизона.

Селото продължава своето съществуване и след завладяването на страната от Османската империя, но е преименувано на Калайджъдере, име получено вероятно поради занаята на турските жители на селото. Въпреки робството, селото просперира, макар никога да не достига особено големи размери. Първите известни данни за него са от 1573 г.

След освобождението селото е прекръстено на Твърдица поради крепостта, известна с името си Калето. Днес от нея са останали много малко следи тъй като местното население е използвало дяланите каменни блокове на крепостните стени за строителство. Днес останките от крепостта са скрити от гъста и непроходима гора, и честа находка са останки от керамични предмети. Близо до крепостта се намират три пещери, една от които е известна с името Кутловица. Според легендите е изключително дълга и другият й изход е при нос Калиакра. За съжаление, крепостта е и обект на иманярски интерес и близо до пещерата може да се види дълбок изкоп, който се свързва с проход. Накъде води този проход ще ни кажат някой ден нашите  легитимни арехеолози – разбира се, когато всички ценни артефакти бъдат плячкосани.

През периода 1913-1940 г. Твърдица е част от Румъния. През 30-те години братята Георги и Тиньо Хаджитиневи, със заем, отпуснат от швейцарска банка, построяват голяма мелница и я оборудват с машини на немската фирма "Бюхлер". Тя превръща селото в икономическо средище на района и предпочитано място за търговия на български и румънски търговци. Любопитен факт е, че при нейното изграждане е използван цимент- рядък и скъп за времето си строителен материал.

Мелницата дава работа на десетки работници и по време на комунизма селото изживява икономически разцвет до 1984 г. Тогава собствениците ѝ са принудени да спрат работа под натиска на местните комунистически управници и селото бързо запада.

На около 12 км от Божаново любителите на скалистите брегове ще открият романтиката на Тюленово и Камен бряг, природния резерват Яйлата, а в близост до Каварна(20 км) – Калиакра и залива Дълбока с прочутата мидена ферма.

На север от Божаново на големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира храмът на на Великата богиня-майка Кибела - един от най-големите праисторически некрополи в света на възраст около две хиляди и петстотин години. Храмът е от късната бронзова епоха (около IV-III в.пр.Хр.). В него е намерена фигурка на Кибела – богиня, опазвала своето племе, преди други племена и култове да вземат връх в това привлекателно за заселване място.

В съседство с храма са намерени и останките на най-старото и най-голямо неолитно селище в континентална Европа от 5250 - 3800 г. пр.н.е. Изключително интересни са долните пластове на селищната могила от началото на V век преди Хр. Според специалистите в тях може да се изследва неизвестно до този момент културно явление, отнасящо се до първата протоцивилизация (т.нар. “култура Варна”) в човешката история.

Проучването му трябва да хвърли светлина върху появата на т. нар. "Варненско злато" - първото познато на човечеството археологическо находище на предмети от този метал в такова количество. В древното селище са открити интересни находки - керамични фигури на идоли, които изобразяват женски фигури; множество керамични съдове; оръдия на труда; брадви от еленов рог. Интерес представляват няколко украшения - огърлица от златни и халцеденови маниста, наниз от златни и малахитови маниста, антропоморфен амулет, спирала от златна тел, вероятно накит за глава и др.